Уважението - нито съществително, нито глагол
„ Педагог 
не се става, възпитател се ражда! ", гласи онази остаряла сентенция. Дали учителката от Пазарджик, предиздвикала третокласници да наплюят съученика си, се е родила възпитател, или не е имала други варианти, не можем да знаем. Но можем да заключим, че възпитателните й способи са остарели. И до момента в който доста учители са застинали в предишното и остарелите си способи на преподаване, времената се трансформират, а безкомпромисността към преподавателското съсловие пораства. И всичко това зарива престижа им все по-дълбоко.
През последните години следим усилване на интереса към тази специалност, само че в нея към момента не доминират младите и съвременни хора. Много от учителите, които преподават през днешния ден на нашите деца, са преподавали и на нас самите, а от време на време даже и на нашите родители. Те идват от друго потомство, расло и възпитавано в един друг режим.
Винаги е имало и евентуално постоянно ще има деца, които слагат учителите на ръба на техните нерви и благоприятни условия да се оправят с държанието им. „ Черните овци " на класа не са оригиналност. Всички помним съучениците, които ни пречеха да учим, които ни дърпаха, бутаха, биеха се по коридорите или се подиграваха на „ зубрачите ". Тогава учителите използваха показалките си, хващаха ни за ухото и ни водеха при шефа.
Но до момента в който учителите останаха същите, времената се трансформираха. Днес способи на образование, учредени на оскърбление и неуважение на правата на детето, се изключват като нещо немислимо, а боят се допуска, че от дълго време е табу. С прекомерното вглеждане в правата на децата обаче загубихме салдото и забравихме за престижа на възпитателя.
Разрушаването на този престиж е развой, който се случва от доста години. Немалка част от днешните деца не познават уважението нито като съществително, нито като глагол. Не ги познаваха и деца от нашето потомство (80-те), само че тогава не оспорвахме по този начин свирепо всяко учителско решение. И в случай че преди уважението към тях беше хипотеза във възпитанието, през днешния ден тази тематика остава малко или доста на назад във времето.
Вързахме прекомерно плътно ръцете и устата на учителите - чакаме и пожелаваме от тях доста на фона на прекомерно ниското доверие, което им даваме. Всяко учителско решение през днешния ден, освен когато то е неверно, става обект на шумни полемики - дали по малките екрани, по детските площадки или по вайбър групи. Безкомпромисни сме в условията към преподавателите и евентуално имаме известно право - ние им заплащане заплатите, а делегираните бюджети ги задължават да преглъщат доста отрицателно отношение и от родители, и от деца.
Докато броят възпитаници взема решение учебния бюджет, това ще бъде причина против неналичието на съответни реакции на неприятното и неуважително държание. Под лупа ще бъде гледано преместването на всяко проблематично дете, а думата на възпитателя ще бъде заглушена от това, че той е трансфорат в търговец, и от думата на тези, които поръчват музиката. Решат ли да секнат това отношение се надига вълна от неодобрение, а жаждата за скандал единствено прибавя още сол в раната на учителския престиж.
Учителката от Пазарджик не е единствената. Заради несъответстващо учителско държание преди време заговорихме за камери в детски градини, с цел да следим нон стоп по какъв начин се държат с децата ни. Въпросът обаче е какво ще забележим на камерите, когато отместим взор от учителите към нашите лични деца. Ако по този начин гневно въставахме и към недъзите на системата, вместо единствено към съответни проблеми, нямаше да стигаме до клас, който плюе по съученика си, или учителка, която крещи по децата.
По-шумно би трябвало да дискутираме какво ще докара задоволително млади и съответни фрагменти в образованието, нужни, с цел да съкратят голямата отдалеченост сред поколенията и другите им потребности. По-честно би трябвало да приказваме за родителската абдикация от процеса на детското образование и обучение. Повече внимание би трябвало да обърнем и на метода на финансиране в учебно заведение, който порочно предлага „ покупката " на място на детето в учебно заведение.
Да, учителката е сбъркала. Но и посланията, които насочваме, са рискови - децата остават с чувството за безотговорност, родителите - с настройката за разпра, а учителите - с тежко възприятие за изтощение.
Инфо: www.webcafe.bg
